Брой 5

Литературен вестник

6.-12.02.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

СЦЕНА

Николай Урумов в "Бай Ганьо"

 

Николай Урумов в Bai GanyoДойде му времето и на бай Ганьо да излезе на сцената. Ще речете: той не я е напускал. Думата е не за житейския миманс от изобилен съвременен клонинг на този наш прародител. Тук иде реч за сцената на театъра, за протагонист, за нов генезис. Бай Ганьо / Николай Урумов - равенство, неравенство, функция, следствие, множество, безкрайност - как да се чете графичния знак на наклонената черта? По видяното в спектакъла разчтам така: Физика - не по юнашки мощна, но здрава, силна, млада, ръст - среден, стойка - напета, движения пъргави, точни, походка - наперена, тяло - обладано от стаена сила, от инстинкт за движение, от импулс на хищник. Облекло - костюм на стандартен европеец, две пътни чанти, здрав, грубоват бастун. Лице - без особени белези, очи светли, мимика крайно подвижна, израз архикомедиантски менлив. Нищо в бай ви Ганя не е прекомерно, още по-малко да е външно нелепо, просташко. Един от всички, един като всички. По пътя към Европа, в дребнобуржоазните й салони, и отново в местните кръчми и дюкяни той е в мерките и кройките на един глобално наложен тотален стандарт. И тук е неговият европейски разпад - бай Ганьо/Николай Урумов не познава терзанието на толерантността, той слуша само един глас - на жаждата за живот. Всичко, наистина всичко, що извършва, а и не успява да извърши се движи от вечния нагон за живот. Н.Урумов се отвръща от тясно идеологически, морални, етични коментари. Той залага на импулсите на природата, като насища понятието за естество с пределно плътни, категорични жестове на свободна воля. Артистичната му стихия покрива цялата балканщина на бай Ганьо със сочни изригвания на телесна активност. Пъргав акробат, който буквално се всмуква в тръгващия влак, притворен и коварен пред сръбския митничар, но повече с удоволствието на клоун, който и на маймуна ще се обърне, ще разиграва циркове, ще целува на всяко нужно място, ама ще го прави с премерената точност на жонгльор, по-после ще се отдаде на сладостта от яденето доста примитивно, но миг преди това е сюблимирал в цветистото описание-разиграване как се чисти риба, което само по себе си го е изтощило заради достигнатите високи ноти на една наслада повече сексуално-еротична, отколкото кулинарна. Първичен, директен, телесен, европейски некултурен. Несрязаната пъпна връв с неговата/с нашата географска ширина го държи във "фатален" биологичен контакт с духовния му потомък Бодков. Ученикът, който надминава учителя си, Учителят, който е създал свой образ и подобие - тази тема от втората част поставя бай Ганьо на огромно човешко изпитание. Н.Урумов я превръща в преживяване на дълбока рана, подлютявана от сякаш неочаквано явената и осъзната лична драма на осъщественото желание. Любимото му "фатално" се е случило - той е удовлетворил нагона си за самосъхранение чрез самопродължение: "Жив съм. Ваш съм" прозвучават с почти смирено отчаяние.

Ураган от стаени енергии, прост и непонятно сложен, тласкан от равномерните и мощни тласъци на едно здраво кръвообращение, което захранва както апетита на телесната "долница", така и хибридния духовен глад на една балканска "горница", която жажда изява. Само блестящ комедиант като Николай Урумов е в гигантската мярка на този най-познат и най-неразбран български херой. Когато гледаш неговия бай Ганьо, не можеш да определиш какво той е. Според Урумов, от умните му очи наднича въпрос - в нерва на живота текат елементарните частици на насладата и жестокостта, и питането е - ще ги разделим ли в лабораторно чисти величини, можем ли, трябва ли...

Венета Дойчева

"Бай Ганьо" от Георги Данаилов по мотиви от Алеко Константинов в Пловдивския драматичен театър, реж. Петър Кауков.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник