Брой 5

Литературен вестник

6.-12.02.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Между светлината и сянката

 

Произведенията на Евгения Христова не са лесни за възприемане. Стар котарак- инквизитор, скрит зад прозрачен воал, димящ от яд чайник, френетична инвалидна количка... Всички тези персонажи са натоварени с твърде много смисъл, за да бъдат разбрани от пръв поглед. Но те ще поведат всички, които се осмелят да ги последват в освободения ритъм на танца, добре познат на тези, които се стремят да погледнат на света с други очи.

 

Изложбата "Между Светлината и Сянката", както и придружаващият я каталог, реализирани в сътрудничество с фондация "Про Хелвеция" и АТА-център за съвременно изкуство за пореден път потвърждават наличието на талант и искреност, към които Френският институт се присъединява с гордост.

 

Жил Лаборд
Аташе по културните вътроси
Посолство на Франция в България

 

Кой пише на...

"Досущ като в Казанлъшката гробница, нали?!" - казва ми Ирина Мутафова. Тя е изкуствовед и има образовани асоциации. Двете стоим в изложбата "Докосване до сянката" в галерия Ата-център пред една и съща фотография - сенчест автопортрет на Евгения Христова с придружител (най-вероятно нейната невероятна Мария, която я води къде ли не, дори и на плуване).

"Това са сенки-кентаври. Човек и инвалидна количка в симбиоза, която не унижава другия, придава му красота, благородство и други високи значения" - отговарям нахакано, макар тутакси да съм разпознала царствения силует от фреските в гробницата. Истината е, че фотографиите са царствени и много интимни едновременно. Позитивни. С любов.

Изложбата "Между светлината и сянката" във Френския културен институт е следващото изречение за сенките, за техните митарства, метаморфози и малко тъжни игри... За живота на сенките от живота. Не познавах Жени преди първата й изложба. Писах за нейната "Светлопис", а тя ми изпрати снимки в плик и мило писмо. Оттогава между сметките за ток и парно, и лъскавите реклами, често намирам пликове, понесли гърлената песен на гълъбите от балкона й; небесата над парка, прииждащи към прозореца й - снимки, фиксирали изплъзващите се мигове на общуване и взаимност.

Тя поддържа кореспонденция с много хора, не пропуска изложба, спектакъл, филм. Чете вестници, но не гледа телевизия. "Не ми остава време от битката с битовия фашизъм" - оправдава се, а аз вътрешно се изчервявам открай докрай, защото, видите ли, също се оплаквам от липсата на време. И от много други липси. За разлика от доброволния затворник - Джеймс, тя няма своя вълшебен процеп в пространството - компютъра. Прозорецът, през който и при нея може да нахлуе светът, за който е жадна. И през който Жени да отиде до света ... Лесно! Без онези сизифовски усилия на ръцете... На волята! Жени, която по професия е изкуствовед, пише на ръка или трака на машина. Снима с любителски фотоапарат, но работите й прелитат високо над понятието снимки за спомен. Така както нейната усмихната сянка се извисява над нашия охкащ, злободневен хоризонт. Мисля си дали ще се намери меценат, или просто някой, който да й подари компютър. Компютър за Жени.

 

Мария ЛАНДОВА

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник