Брой 13

Литературен вестник

3-9.04.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

ГЛАСОВЕТЕ ИМ ЧУВАМЕ

Ричард Аксел: Отвъд творческото писане

 

Ричард Аксел е преподавател по английска литература и по творческо писане в университета в Кьолн. Защитил е докторска дисертация върху Хенри Джеймс, въз основа на която в момента подготвя книга. Завършва първия си роман с работното заглавие "Wrong" ("Погрешно"). По баща унгарец, той активно превежда унгарски автори. В негов превод във Великобритания са изададени произведения на Дежо Костолани, Петер Естерхази, Адам Бодор. В България е за втори път по покана на Британския съвет, за да изнесе кратък курс по творческо писане. От няколко години подобни курсове се организират традиционно за студенти от специалност английска филология в Софийския университет. Тазгодишният курс, проведен от 4 до 18 март, беше по-необичаен, насочен към млади хора в неравностойно социално положение, подбрани най-вече от различни домове за деца без родители. Всеки от тези млади писатели, както Ричард побърза да ги нарече, работеше в двойка със студент по английска филология. Ролята на студентите беше двойна - на писатели, но и на преводачи, на посредници. Заедно с Калина Филипова, преподавател по превод и стилистика в СУ (специалност английска филология), имах удоволствието да асистирам в това на пръв поглед утопично, но всъщност изключително добре организирано и осъществено начинание. Краткото интервю, което следва, беше взето минути преди началото на поредното занимание.

 

У нас, в България, няма традиция на преподаването на творческо писане. Съществува ли такава традиция във Великобритания, в Германия - страните, чиято университетска система познавате отблизо?

Не, в Германия не съществува все още, но във Великобритания тази традиция е много силна. Най-силна е в Съединените щати, където творческо писане се преподава вече повече от век. Във Великобритания това започва преди 20-30 години. Инициатори на първия наистина значим курс през 1970 г. са Ангъс Уилсън и Малкълм Бредбъри от университета в Източна Англия. Първата година те имат един-единствен студент, и това е Йън Макюън, който става един от най-важните съвременни британски романисти. Някъде оттогава курсовете по творческо писане се разпространяват в цялата страна и сега според мен те заемат доста централно място в университетското преподаване на английски във Великобритания и, разбира се, в САЩ.

Откъде се породи вашият интерес към преподаването на творческо писане?

Първо, трябва да кажа, че не харесвам термина "творческо писане", доста глупав термин. Занимавам се и с критическо писане, а критическо писане, което не е творческо, е безинтересно, както и творческото писане, лишено от самокритичност, е най-често катастрофа. Затова мисля, че разделянето между творческо и критическо писане не е толкова важно, не бива да му се поставя чак такова ударение. Започнах да преподавам творческо писане в университета в Кьолн. Като цяло ме интересува експериментът, а начинът, по който се преподава литература там ми изглеждаше много теоретичен, наукообразен, висеншафтен, ако употребим немската дума. Усещането ми беше, че има таланти, източници на енергия у студентите, които така и остават неоползотворени, и това беше една от възможностите да се види на какво са способни. Водя курс по творческо писане, но същевременно използвам елементи от творческото писане и творческото мислене и в останалите неща, които преподавам.

А вие самият посещавал ли сте някога курс по творческо писане?

Курс не съм посещавал, но съм участвал в няколко уъркшопа, в рамките на които други писатели са споделяли своите експерименти и упражнения, и ги намирам за наистина полезни. Използвам материала от тях и наистина ги ценя.

Какво отличава преподаването ви в София от това в Кьолн?

Първо, един съществен детайл: когато преподавате творческо писане на английски в среда, в която английският не е роден език, презумпцията е, че не подготвяте професианални писатели. Във Великобритания, особено в университета в Източна Англия, където тези курсове са на магистърско ниво и сега има дори докторска степен по creative writing, целта е да се произведе писане, ставащо за публикуване, да се създават писатели, които биха могли да си изкарват хляба като такива. А когато работите с хора, за които английският не е роден език, ударението пада другаде. В този случай за мен преподаването на творческо писане е начин за разбиране на литературата, за схващане на това как се "прави" литературната творба. И в това отношение работата ми в България е доста сходна с това, което правя в Германия, но не, разбира се, и настоящият курс.

Имате предвид това, че тази година курсът беше по-специален, насочен към млади хора в неравностойно социално положение.

Да, беше истинско предизвикателство да подготвя курс за тях. Дойдох със съвсем ясни намерения и планове, които радикално се промениха в процеса на работа с младите писатели. Едно от нещата, които не бях очаквал, беше огромната енергия и ентусиазъм, с които участваха в заниманията. Истинско удоволствие е да работиш с тях, защото са изключително концентрирани и самите те намират огромно удоволствие в писането. И това се отнася колкото за младите писатели, идващи от една онеправдана в социално отношение среда, толкова и за студентите по английска филология. Миналата година, когато курсът беше само за студенти, ходехме заедно по кафенета, клубове, дискотеки и през цялото време те не спираха да пишат и да си разменят текстове. А ето и един анкедот от тази година. Вчера беше слънчево, с децата бяхме навън в парка на път за библиотеката на Британския съвет и им подхвърлих: защо да не избягаме, да пропуснем курса и да правим нещо по-весело. И Вили, ромското момиче, ми каза рязко: бях поканена на рожден ден и не отидох, за да дойда тук и да пиша. Тук сме, за да пишем.

Не ви ли спохождат понякога съмнения, че този тип курсове може да произвеждат и графомани?

Не мисля, че в случая би се стигнало до графоманство. По скоро става дума за това да се даде възможност на група млади хора да открият аспекти на собственото си мислене и на собственото си минало, както и умения за изразяване на това мислене и това минало по начини, до които те не биха стигнали без подобен курс. И аз бях много развълнуван, виждайки, че това се случва. Ако след подобен курс хората стават графомани, това не е мой проблем, не бих се тревожил за това.

Мисля също, че независимо дали става дума за преподаване на творческо писане на роден или на чужд език, може би най-важното в тези курсове е процесът, а не продуктът, както и праговете, които човек трябва да преодолее, за да създаде някакъв текст. Едно от нещата, които липсват на академичната работа, е тъкмо нагласата да ценим процеса на писане. При творческото писане можеш да работиш върху нещо, то да бъде критикувано, после да се върнеш към него, да го подобриш, да го промениш, да го видиш в развитие и да се развиваш заедно с него, което обикновено не се случва при академичното писане.

Кое е любимото ви упражнение или трик, за да накарате хората да пишат?

Нямам любими упражнения или трикове, избирам ги според хората и обикновено се уча на място, реагирам според интересите на участниците. Това, което обичам да правя, е да провокирам засрещане, съчетаване на обекти и идеи, които обикновено са несъчетаеми, не се мислят заедно.

Кои автори и текстове намирате за най-подходящи, най-приложими при преподаване на творческо писане?

Авторите, които се явяват отново и отново в часовете ми, са американските поети от поколението на Уолъс Стивънс и Уилям Карлос Уилямс, особено Стивънс, когото намирам за много интересен заради начина, по който тематизира поезията в стиховете си. Има едно негово стихотворение, казва се "Man carrying thing" ("Човек, носещ нещо"), което започва така:

The poem must resist the intelligence

Almost successfully.1

Тук има прекрасен анжамбман, който внушава, че поезията е нещо неразбираемо, а в следващия ред, че е нещо почти неразбираемо. И така се илюстрира едновременно важността на това къде точно свършва стихът и започва следващият (the importance of line-breaking), както и това, че основното в поезията всъщност е да накараш читателите да преодолеят собствените си прагове на разбиране, да ги отведеш в онази фантастична зона на почти-разбиране, където долавяш нещо почти появило се, в което още не си съвсем сигурен.

Нещо повече за останалите ви академични интереси.

Творческото писане е само малка част от преподавателските ми ангажименти. Преподавам английска литература от времето на Ренесанса. Имам постоянен курс върху Шекспир, занимавам се доста и с реториката от Елизабетинския период и по-специално с елизабетинския сонет, но преподавам също така и елизабетинска проза. И тъй като съм доста свободен в това, което правя, темите ми често прекосяват цели периоди и стигат до съвременния роман, тъй като преподавам и съвременна британска литература. Другият фокус на интересите ми е класическият, или висок, модернизъм. Пиша книга върху Хенри Джеймс, централна фигура в моите занимания, когото също редовно преподавам.

Въпросите зададе Биляна Курташева


1 "Стихотворението трябва да се съпротивлява на разума почти докрай." (Превод мой, Б.К.)

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник