Пламък
 

брой 7&8/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

Димитър Танев

БАЛКАНСКАТА НИ ОРИС - В ЕДИН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ

 

Димитър Кирков: Балкански грешникВ бегъл разговор авторът на "Балкански грешник" Димитър Кирков горчиво-шеговито подхвърли, че в нормални (изобщо и в частност - за културата) времена с един такъв роман (обемист, тиражен, много амбициозен като идеи, внушения, обобщения и художествена структура) писателят би могъл задълго да се осигури материално и всъщност - да продължи да пише, иначе казано - да живее реално като творец. Наместо това и този роман, както някои други (не много, естествено) чудесни книги на български автори от последната дузина години, потъна в потопа от всякаква литература. И ако перифразираме взети от друг контекст в романа думи на героя-разказвач, никой не знае "Къде е дъното на тази яма..." Или пък да използуваме негова фраза - не споделят ли и книгите този главоломен процес на "незабележими унищожавания", обсадили живота ни днес сякаш отвсякъде?...

Но да пресечем реторичните въпроси и се опитаме да пораздъждаваме върху това наистина забележително повествование. Казвам - да поразсъждаваме, защото тъкмо такива реакции буди то, поне у онези, които не приключват съприкосновението си с една книга с акта на изчитането й.

Какъв е всъщност романът "Балкански грешник"? Исторически, може би, донякъде, тъй като е положен върху сложните, противоречиви и трудни съдби и взаимоотношения на балканските народи през преминалото напрегнато и променчиво столетие. Публицистично-аналитичен и полемичен, доколкото обвързва и днешния ден, вкарвайки в спиралата си настоящи бурни събития - рязкото обществено-политическо преконструиране на Европа и конкретно на Балканите в последните десетилетия, Косовската и Македонската кризи и пр. Психологически - тъй като проследява един живот, приличащ на разбито огледало и върви по деретата на една задъхана изповед, в която има много страдания, изпитания, борби и загуби, поучителна мъдрост, насилия и смърти, човешки неистови усилия, просветления и опрощения. Или - да кажем - скрито автобиографичен, след като (долавя се това обходно) белетристът дълбоко е копнал в собственото родословие и юношество, в съкровените си впечатления и отсявания от живота, от изчетеното и премисленото толкова вече години. Защото той в романа уж е пасивно слушащият и записващият разказваното, но и много близък някак му е самият "съставен" (обобщен) герой, балканският човек, българинът Димитър Попов (забележете - личното му име е еднакво с авторовото), който последователно е още Димитраки, Демир, Димитар, Думитре, в зависимост от това, "гонен от буйните си страсти", в коя балканска страна се подвизава, живее мъчно, приютява се сирашки и цял гори. Не на последно място "Балкански грешник" е и роман-действие, истински екшън-четиво, авантюрно-приключенско, претоварено със събития, с любовни перипетии, с рисковани ходове и изненади, с драматични разтърсващи сцени, включая убийства, бягства, смяна на легитимност и безпаспортни скиталчества, промяна на мястото на действието и на гледната точка.

Успоредно с това вървят дългите понякога монолози на разказвача, чрез които белетристът по-пряко показва авторската си позиция, нечужд на политико-социални и историко-философски обмисляния, майсторски вплетени в сложната и разностилова канава на повествованието.

Има в романа впечатляващи типажи (характери), които разкриват способността на Кирков да скулптира нееднолинейни, вътрешнопротиворечиви, драматични, посвоему "осъдени души": освен на средищния, водещия герой, още на Парашкевов, на Михалис, Пазаити и Ликудис, на Сеид ефенди, Рашид ага и Садък Бостанджи. В своята съвкупност те също "обслужват", изпълвайки с живот и действия, тезата на писателя за балканеца като особена порода, като езкзотичен, динамичен и непредсказуем, исторически формирал се, но личностно многовариантен активатор на събития, нагласи, промени, трагедии.

Днес такива романи "а ла Достоевски" твърде рядко се появяват, или по-точно - твърде рядко дързва някой да пише: трудът е огромен, залогът също, а времето е нефелно, неподатливо към подобни героични, едва ли не донкихотовски напрягания на духа и перото. Така обаче литераторът и белетристът Димитър Кирков е доказал себе си. Доказал е, първо, още веднъж това, че е призван писател, че макар и битово вкаран в ъгъла, както повечето от нас, той работи и ще работи, защото това е маята на живота му. И второ - без да е преследвал открито такава цел - Кирков противостои с типа проза, който създава, на вторичната, книжно родената литература, която сега предимно тече и претендира. Не че тази последната няма ход и място в сегашното литературно многопосочие. Но "Балкански грешник" е от категорията романи, които мощно я надмогват и покриват, доказвайки мъжката сила на драматично-реалистичното начало, когато словото гради, облича, изрича, изписва големи екзистенциални, хуманитарни, социално-фолософски и злободневни истини, дилеми, проблеми, тенденции.

На мен лично ми е трудно да обясня двуобразното излъчване и участие на Д. Кирков в литературното ни битие. Знаем го като прекрасен, вещ литератор-анализатор, като един от много малкото сега у нас професионални критици, останали след претръскването на литературните ни делници. Но той все по-отдадено и все по-отличително се възкачва и по билото на белетристиката, на този изтощителен "занаят". С "Балкански грешник" Кирков се преутвърждава като силен романист, като своеобразен "реаниматор" на голямата форма, на възтежкото повествуване, което изисква не леки загребвания и слънчеви игри със словото, а дълбоки мисловни потапяния и една съхранена, настояваща вяра в човека и в човешкото начало. Вярата в това, че "...и нас ще приближи Господ, ще седне помежду ни...", ще "ни върне своето доверие, което сме похарчили евтино...", "ще ни обходи с очи, ще ни разпознае, че сме минали своето чистилище..."

Това изрича във финала на романа "разказвачът" бай Димитър Попов, самотен в своята гарсониера до пазара "Димитър Петков", социално слаб, но душевно, психонравствено освободил се следствие душегубително преживяния си живот, пред своя смълчан събеседник (?) и едноименник, който сега пък, с така пряко заявените "автентичност" и "документалност", изтегля в края още една посока за промисляне богатата стилистика и сложната конструкция на романа си... 


Димитър Кирков - "Балкански грешник", роман. Изд. "Бъблиотека 48" и "Жанет 45", 2001 г.

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща