ЕПИЛОГ

И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден - 
ей наближава сетний час.

За миналото спомен жив
във размислите ме теши - 
мечтай за пролет цвят ревнив,
когато жега го суши.

Тежи ми свят, а на светът
и аз тежа, ненужен веч...
Изходен е уречен път,
изчерпана за дело реч.

И сещам аз, и виждам аз,
в борба юнашка уморен,
за мен залезе светлий ден - 
ей наближава сетний час.

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]