ЕСЕН

Вятър вей, гори вълнува,
	в планината тътен;
вихър по поле върлува,
	въздухът подмътен.
Я какви са, виж, над мене
	облаци бухлати,
а земята чуй как стене,
	как гора се клати.
Веч времето хладно диша,
	в къра няма песен,
дъжд плющи, есенна кища,
	значи, веч е есен.

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]