ИЗВИНЕНИЕ

Ба, какви сте вие луди,
то е челяк да са чуди
   с този вашът глуп совет!
Санким, като побелявам,
има л'нещо да менявам?
   Та що има от бял цвет?
Бяло й бялото кокичи,
но го сяка млада кичи,
   по глава си го реди.
Пак е бяла драга ружка,
но бере я мойта дружка
   и я туря на гърди.

Йощ цветя и други бели,
колкот ищеш нацъфтели
   и природата красят.
Та и мойте косми зле ли й,
Дет са рано побелели?
   Бурен жар те не гасят.
От любов ма не лишават,
на цалувки не додяват;
   що казвате, че сум стар?
Йощ кръвта ми е гореща
и сърцето ми усеща
   пръвния младежки жар.

Побеляват ми космите,
но заякват ми костите,
   а и то е един дар.

Затова и да белея,
от да любя и да пея
   ази няма да се спра.

Щото колкот побелявам,
толкоз повеч либав ставам
   и ща либя, дор умра.

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]