КОМУТО СЕ ПАДА

О, народ сме, мърша не! - 
вика едно диване.
Диванешкий тоз род
и при скотствений живот,
и пред ясли дремлющ празни, 
може лесно да го блазни, 
че не е мърша, скот, 
а деятелен народ,
и поети с дивен глас
са ослите на Парнас...
Да не би дал бог ни в съм
на такъвзи ум да съм!


* Някакъв неизвестен драскач, скрит под псевдонима "Име-няма", отговаря на Славейковия стихотворен памфлет във вестник "Век". Този отговор на анонимния стихоплетец е бездарен, за един готованец откровенията на поета дават материал за ласкателства към народа. Това е отговорът на Славейков.

* Това стихотворение също се предшествува от бележка на поета, в която между другото четем: "Тъй мъдрува в същий "Век" някой си "Име-няма", когото било срам, види се, да се каже, че "ум-няма".

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]