НАПОМНЯНЕ

Ето, Петко, остаряваш,
видиш, вече побеляваш,
    гасне младий, буйний жар.
Нал усещаш и кръвта ти,
как ти казва толкоз пъти:
Петко, Петко, веч си стар!
Младините забрави ги,
цалувките остави ги,
   не мисли веч за любов.
Да посрещаш с черна жалост
горчивата тежка старост,
   отсега бъди готов.
Теб песни ти не приличат,
нето китки веч та кичат;
   минаха са младини!
Нине гроб ти приближава,
нине смъртта призовава,
нине тежки старини!
Бар отсега приготви са,
от света веч отречи са,
   сбогом, сбогом му кажи.
И  кат мислиш старостта си,
за разтуха на скръбта си,
   ти сълзите задържи.

Напечатано за пръв път в "Залагалка" 1862г.

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]