НАРОДЕН

С идеали все боравих -
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.

Все за другите залягах,
трябва, казвах, тъй е ред,
свойте работи отлагах -
чуждите все по-напред.

Минах живот любороден,
със неволи бол и бол...
И личи, че съм народен -
гладен, жаден, бос и гол.

1875

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]