Не растат саминки в поле цветовете,
нито птички пеят сами в пролетта;
без сърце другарско тежки са денете,
тежък без надежди живот на света.

И ти, мое ясно, несравнено цвете,
смъртта покоси те с ледена ръка - 
без време усърна, без време улете
и на мене само завеща тъга.

Не растат саминки в поле цветовете,
нито пеят птички сами в пролетта;
без сърце другарско тежки са денете,
тежък без надежди живот на света.

стихотворението е по мотиви от "Песнопойка" от 1870 на П. Р. Славейков, редактирано от П. П. Славейков

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]