Основите на днешната цивилизация

 

Както в природния свят всяка ствар1 расте и ся развива според свойствените си качества, тъй и человек изявява живота си в обществото съобразно с естеството си. От многобройните определения, които ся дадоха връх туй чудно наистина и многообразно същество, най-точното е онуй, което определя человека животно обществено напредователно. Человек, щом си съзнае, поченва да гони едно кое-годе улучшепне в състоянието си. Стремлението, явно или тайно, към едно усъвършенствувание ся вижда като един закон, вроден в него. Всичките сили на человечеството въобще връх тази точка ся съсредоточават. Сякаш че има някоя тайнствена сила, която да го гони непреривно и да му повтаря ежедневно: Напред! Напред! И наистина колкото пречки и да са ся представяли, то при всичко това человечеството всякога пак е вървяло и върви еще в пътят на напредъкът.

Но може ли да стане напредък, може ли да ся усъвършенствува человечеството вън от обществото, вън от гражданския и политическия живот? Ето въпрос колкото лек по видимому, толкоз по-тежък по важността си и по разискванията, които той въздигна между учените. Но ако е неоспорима истина, че человек е не само животно напредователно, но и обществено, също тъй е несумнително, че и напреднуванието е невъзможно вън от политическия и гражданския живот. Напротив, колко повече чо-ловек ся обучава в тойзи живот, толкоз по-лесно ся върши и постепенното усъвършенствувание и толкоз по-чувствително става то. Политическия и гражданския живот е даже и главната цел, която гони человек в деятелността си и в подвизите си за едно по-горне усъвършенствувание, защото само от разпространението на тойзи живот ще ся роди с време съвършеното братолюбие между человеците.

И тъй, благополучните устроения на человеческите общества и непрестанното им движение към напредванието, ето що съставя цивилизацията, реч, която и по самото си латинско произхождение значи начинът, с който живеят членовете на един благоустроен град, на едно мъдроуправляемо общество.

Следователно цивилизация ще каже "редовен живот в добре наредено общество, справедливо удовлетворение на необходимите нужди за обществения живот, свободно развитие на человеческите сили, ежедневно улучшение на настоящето състояние, справедлива и действителна равност помежду членовете на туй общество, уважение към съставените и одобрени от тях закони, непрекъсвано напредвание в нравственото и веществено благоденствие". Человеческия род, зет в целокупността си, длъжен е да изявява всите вложени в него сили или чрез разумът, или чрез деятелността си. Туй е назначението на человеческата цивилизация. Религията в чистотата си, художествата, науките, добрите политически устави, добрите обществени заведения, промишлеността, всички тези са съвременно знакове и помощници на цивилизацията и от всички тези неща изобилува днешния век.

Но връх що ся основава съвременната цивилизация? Де ся е родила тя? Де ся е развила? Откъде ни иде? Нека никой не помисли, че за да ся ползуват днешните человечески общества от съвременната цивилизация, излишно им е да узнаят изворът й. Миналото винаги е било поучително за сегашното и сегашното бива по-полезно, кога узнаем преминалото. Онзи, който черпи вода из един кладенец, можеше повече да ся ползува, ако би знаял откъде иде и през какви места минува тя.

Основите на днешната цивилизация са три: тоест старогръцкото и римското образование, християнството и третьо, особения характер на народите, които при падението на Римската империя възобновиха изтощената кръв на человечеството.

Старогръцкия свят много спомогна за развитието на всеобщата цивилизация. В него се чу най-напред името гражданин, тоест человек свободен, член на едно устроено общество, имеюш право да участвува в управлението му. В него ся развиха почти съвършено всичките науки до най-високий степен: освен естествените, в него ся усъвършенствуваха и прекрасните художества. В него ся обработи най-напред и художествен язик, силно и необходимо орудне за напредваннето на цивилизацията.

А римлянете, конто във филологията си си зеха почти всичко от старите гърци, отличиха ся повече от тях в развитието на правото. Техните строги законоведци правят и до днес услуги на человечеството. Те тъй добре усъвършенствуваха тази наука въз всичките й почти части, щото по римското право, с малки изключения, ся управлява и днeс еще цяла Европа. Освен в правото римлянете ся отличиха и в политическото управление, тъй що много от техните политически устави ся намират и до днес в действие под друг вид и под друго име.

А християнството опитоми варварите и от начало до конец на средния век то биде самият благодетел и утешител на страждущото человечество, то е било като слънце невидимо, което е огрявало тогавашното общество. Освен туй християнството провъзгласи тържествено равенството между человеците и то първо донесе в светът мисълта за едно всеобще братство, към което от ден на ден все повече ся стреми человечеството. На божествената Христова вяра дължат тоже днешните просветени народи своето преобразование. В християнството ся роди чувството на самоотвержението, изворът на всяко общополезно дело.

Колкото ся касае до народите, които ся населиха в Европа после падението на Римската империя, а особено германските племена, тям най-вече е длъжна съвременната цивилизация, съществените начала и по-първите примери на политическата свобода. Тям е длъжен тоже вечна признателност и красния пол, защото германските племена първи отдадоха приличното уважение към жената и те способствуваха най-вече да улучшат нейното обществено състояние. Туй приключение е от най-важните във всеобщата история и можем каза, че то отваря нова епоха в нея. Оттогаз ся развиха нови добродетели и тогаз жената зе да участвува, косвено или некосвено, във вървежът на цивилизацията, в усовършенствуванието на человечеството.

Тези са трите основи, трите стълпове, върху които ся въздига съвременната цивилизация, която, като продължава старата, развива ся повече и разпространява пределите си. Колкото за науките и няколко части от художеството, може старите гърци да останат или завсегда учители на человеческия род, или поне славни съперници на съвременните учени и художници. Но, от друга страна, съвременната цивилизация надминува древната по много части. Тъй например древния свят никакво притязение не може да има връх това, що ся отнася до днешното развитие на естествените науки, до промишлеността, до общественото и политическото състояние на просветените днес народи. Още едно нещо, което дава връх на днешната цивилизация над старата, то е отсъствието на робството. Робството е било узаконено в старогръцкия и римския свят. Днес най-тежките работи ги вършат машини, а във време оно живи машини са били клетите роби; гражданете, или свободните человеци, за унизение са считали всяко друго дело освен науката, художеството, политиката и боят.

Онуй още, което отличава днешната цивилизация от старата, то е скоростта, с която ся развива и разпространява. Откритието на Америка, изобретението на печатът, усовършенствуванието на мореплуванието, железните пътища, телеграфите, пощенските учреждения, всичко туй показва, че съвременната цивилизация е твърде скоро вървяла и е извършила дела геройски. Блажени и честити онези места, в които тя цъфти днес съвършено от всяка точка на зрението. Но нека ся не отчайват и тези, които са останали назад! Идеите днес летят като светкавици от един край на светът до другий. Благополучни онези, които знаят да ся ползуват от тях! Но три пъти по-благополучни онези народи, които би могли да оценят справедливо всичко, що им ся представя като произведение на съвременната цивилизация. На никакво нещо истинната стойност не може ся оцени по външното му лице. Ето защо е необходимо да знае человек от какво ся съставя и от какви начала ся води днешната европейска цивилизация. Но само по това строго условие могат ся ползува от нея народите, които са закъснели в образованието. Инак тежко и горко на тях! Те щат всякога да земат лъжовната бляскавост за чисто злато, притворната хубост за жива добродетел, празнословието за красноречие, обещанията за дела и преправените одежди и градове за облекло и обиталище на цивилизацията!!

Статията е публикувна във в. "Македония" през 1867 г.

 


1 ствар - твар, живо същство, предметtop

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]

(Набрал и публикувал в мрежата : Николай Аретов)