СПОМНЯНЕ

Жалост ме е залюляла
на живот от първий час;
над люлка ми майка пяла
тъжна песен с жален глас:

- Клето чедо! Веч баща ти
в хладни гробни тъмнини -
нож душмански го пропрати;
ти си роб от пелени.

Но порасвай и препасвай
остра сабя на бедра
и войвода за свобода
да та видя и умра!

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]