БАЩА МИ В МЕН

Погребаха го там, де мъртвите погребват,
там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,
железни обръчи-огради де обсебват
надгробни камъни все с мъртви имена.

След земния живот в земята той почива -
не той: почива му там тленний прах един!
Че живия му дух и мисълта му жива -
живеят в мене те, в мен, неговия син.

Не само в онова, което ази правя,
не само в думите, не само в мисълта -
пред погледа ми той се винаги възправя
с усмивка бодряща и тиха на уста.

И сещам в моята аз неговата воля,
и неговата мощ во всякой мой удар...
и чувам: "Победи световната неволя -
и на беди бъди в живота господар!

Какъвто бях бъди! И с божи меч в душата,
на висша истина глашатай и пророк
издигнеш ли ръка - дигни я в злоба свята,
изпълнен от любов и в любовта жесток.

Достоен ти бъди за мен!" О, аз достоен
ще бъда - и съм бил - за своя жив баща,
и словото у мен било е зов все боен,
в световни суети не зов на суета.

При твойто слово аз и своето прибавих,
дела приумножих при твоите дела:
и съд набъднето да чакам се изправих
с теб - две со подвизи увенчани чела.

С възторг на истина в душата просветлена,
към нея само аз в живота се стремих -
като тополата на възбог извисена
пред слънцето, пред теб, връшец привождам тих.

И чувствам с крило как божи дъх ме гали -
и чувствам, че ти доволен си от мен...
Че на живота аз свещените скрижали
понесох - не да ги захвърля пак смутен.

Душата ми с завет ти за живот огрея
и в път благослови со бащин благослов:
и както в мене ти и ази в теб живея
за подвига свещен на земната любов.

Обратно към [П.П.Славейков] [СЛОВОТО]