Лутембе е крокодилка...
ЛУУУТЕЕембеее... извика той, малкият ми хранител.
Аз потътрих туловището си през Реката и допълзях до него.
Детето приближи, прегърна ме с крака и ръце, прилепи се плътно, толкова мъничко, топло и странно на цвят.
Запя.
Песента за Лутембе... лутембе... лу-тембе; песента, която неговите баща, дядо и прадядо ми бяха пели дълго преди него.
Лутембе, лутембе... крокодилката Лутембе.
Беше донесъл пилета, с бели и черни пера, за Лутембе.
В пъстрите речни сенки - слънчеви петна, черни и бели птичи пера...
