Владимир Трендафилов е роден във Варна през 1955 г. Завършва английска филология в СУ, 2 години работи като редактор в издателство „Народна култура“, а след това още 18 години преподава в катедрата, където е учил. През 2001 г. напуска университета и оттогава насам е главен редактор в „Български текст“ ЕООД – частна агенция за превод и субтитриране на филми.

Автор е на 5 книги. Първата носи заглавието „Неизличимият образ в огледалото“ (1996) и предлага подробен разказ за това как в българската култура на 19 и началото на 20 в. навлиза представата за Англия, англичанина и английската мисъл, и как тази представа въздейства обратно върху българската култура, как я формира отвътре. Други две са стихосбирки – „Четирите фокуса“ (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“ (1999). Четвъртата се казва „През седмица в литературния аквариум“ (1999) и анализира проблеми и фигури на днешната българска литература. Последната му книга е „За рамките на литературата“, на пазара от 2005 г. Публикувал е и множество текстове в академичната и ежедневна преса, включително и три полемизиращи поредици статии: в „Литературен вестник“ през 1992 г. под общо заглавие „Литературата, която я няма“, в „Литературен форум“ през 1998 г. („През седмица в литературния аквариум“) и една през 2001 г. във в. „Култура“ по повод актуален дебат за медиите. Отделни статии са излизали в академични сборници. Заедно с Александър Шурбанов са съставители (а и автори на част от текстовете вътре) на тома „Преводна рецепция на европейска литература в България. Т. 1: Английска литература“ (2000).

Превеждал е също така от английски на български, главно поезия. Негов е преводът на избраната поезия и проза от ирландския класик и нобелист Уилям Бътлър Йейтс, излязла през 1990 г. под заглавието „Кръвта и луната“. Измежду другите преводи: Силвия Плат, Стъкленият похлупак. Роман и избрани стихове (1981) (само стиховете); Тед Хюз, Пещерни птици. Избрана поезия (1983) (заедно с Александър Шурбанов); Дъглас Дън, Северна светлина (1994) (заедно с Владимир Левчев); стихотворения от Джеймс Дики, Марк Странд, Робърт Крийли, Чарлс Симич, Хауърд Немеров и др. в антологията на съвременна американска поезия „Пир след тайната вечеря“ (1989); Оскар Уайлд, De Profundis, в т. 3 от Оскар Уайлд, Събрани съчинения (1985).

Умира на 8 май 2019 г.

Обратно към: [Владимир Трендафилов][СЛОВОТО]