Радко Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Велико Търново.

Заедно с Любомир Левчев е удостоен със званието „Кавалер на френската култура“ за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски“, връчена му в Парижкия клуб на сенаторите (1985);

Носител на Кръста на Френската Академия на науката за литература и изкуство (1985);

Единственият творец в света удостоен безпрецедентно - и по изключение за втори път - с Международната Наполеонова наградата „Солензара“ на Френската Академия на науките за драмите му в стихове - първия път за „Теофанó“, връчена му в Сорбоната (1983) и втория – за „Всенародно бдение за Апостола“, връчена му в Ловния Дворец на аристокрацията в Париж (2005);

По покана на Ватикана пред Папа Йоан-Павел II е представена пиесата му за братята Кирил и Методи „Похвално слово за словото“, по случай 5-годишнината от провъзгласяване на Светите братя Кирил и Методий за покровители на Европа (1985);

Носител на национални награди на конкурси за българската историческа драма и на църковния орден „Св. Софроний, епископ Врачански“ – първа степен;

Основател и драматург на Българския „Старинен театър“;

Автор на над 20 драми в стихове, на стотици сонети – лирика и сатира;

Бил е редактор по Антична литература в издателство „Народна култура“ – София и същевременно аспирант по Ранно-христианска и византийска литература в Института по Балканистика при БАН;

Преподавател по класически езици във Великотърновския университет;

В момента – на свободна практика, със свободен дух – без заплата и без пенсия...

Обратно към: [Радко Радков][СЛОВОТО]