Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]

Цъфтят цветенца в моята градина:

и шибой горд, и кичеста върбина,

и момини сълзи, и син синчец,

и розата — на вси цветя венец.

И надвечер, когато ги поливам,

и призори, кога при тях отивам,

посрещат ме те с тих и мил привет.

И всякой стрък, и всякой свиден цвет,

като че ли отгатнали тъгата

и за какво ми в жалба крей душата,

запитват ме: „Кога ще дойде тя,

сестрицата ни, между нас цветя?

Без нас тя чезне, както ний без нея!“

И аз я чакам, цветица, но де я!

Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]