Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]

На гроба ми изникна щат цветя —

това са мойте песни недопети.

А между тях изникна ще и тя —

от хубави най-хубавото цвете...

Най-хубавото цвете не възпях!

С вълшебен дъх душа ми възхитена

то упои... и в нея с трепет плах

увяхна мойта песен неродена!

Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]