напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



През мрака сянка надалеч...


През мрака сянка надалеч

по мътний Стикс се мярка —

Харон, намръщен и сърдит,

подкарва свойта варка.

 

А в нея са събрани рой

моми и момци млади,

и мускулести мъжие,

и старци белобради.

 

Отвлечени от белий свят,

от радости и нужди,

пътуват те към Ахерон,

един за други чужди.

 

Един натяква, друг се смей,

там трети сълзи рони...

А безучастно мътний Стикс

едвам с вълни ромони.

 

Пустинни брегове мълчат,

ек стонът не посреща...

И сал понякога Харон

намръщен ги изглежда.

 

И пак, намръщен и сърдит,

той кара свойта варка...

Сред мрака татък надалеч

тя над вълни се мярка.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух