напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



В полунощи дим, извит...


В полунощи дим, извит,

из високия комин,

като неподвижен стълб,

тъне в небосвода син.

 

А от него други стълб

се отсеня отстрана,

върху покрива завит

в бяла снежна пелена.

 

Посред улицата спрян,

гледам чужда сянка аз —

гледам, както посред ден

гледат моята без свяст.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух