напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Ясний месечко се смей...


Ясний месечко се смей,

рог извил на небесата.

Сред градината, в тъмата,

ниска къщица белей.

 

Чуй, прозорче изскриптя

излеком и се разтвори;

знак е даден — прелетя

момко през широки двори.

 

Ей на бялата стена

се отхвърли сянка черна —

съща сянка, миг мина,

през прозореца се мерна.

 

Тихо. Само ветрец вей

и си шумоли с листата...

Рог извил на небесата,

ясний месечко се смей.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух