Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]

Тичане и врява. Дъжд нечакан

посред пладне през облак налете.

Опустяха улиците; вихър

сви, изви над тях и ги помете.

А дъжда все плиска и подскачат

бъкели по локвите събрани;

и под мойта стряха там гъргорят

сгушените на заслона врани.

Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]