напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Алеята е пуста...


Алеята е пуста. Дъжд ръми.

Ръка в ръка вървехме ний сами.

 

Отгде се взе пък тоя дъжд! Ядовен,

разперих аз чадърът си дъждовен...

 

Усмивки тихи, шалав разговор;

кръстосват се, потъват взор во взор.

 

Ръка в ръка вървиме ние бавно...

А веч дъждат престанал е отдавно!

 

Полъхва ветрец; слънчицето грей,

и сякаше над нази то се смей —

 

че, в залиса на разговор любовен,

ний все вървиме под чадър дъждовен.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух