напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Запустяла воденица...


Запустяла воденица. Суха

вадата край нея не ручи —

глухите й прозорчета зеят,

като кухи на череп очи.

 

И върбата, там над грохнал покрив

свела клони, не шуми и тя —

като че ли и над нея вече

е ръка протегнала смъртта.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух