Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]

По цели дни мъгла лежи, не се раздига,

кога не е мъгла, то мудно дъжд се лей,

като че псалт беззъб, разтворил вета книга

над стар мъртвец, канон за упокой му пей.

До мозъка в кости чак влагата се впива —

аз впивам погледи с томление навън...

Цветята, слънцето — те мяркат се мъгливо,

като видения от някогашен сън.

Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]