напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Пътят, по който възпирах...


Пътят, по който възпирах,

мамен към бъдеще славно —

с листи увяхнали вече

той е затрупан отдавно.

 

Още не стъпил на равний

път, що пред мен се извива —

с листи увяхнали вече

вихър и него покрива.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух