напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



В път застигна ме и с мен...


В път застигна ме и с мен

път държа юнак напети —

ясний млян на младостта

в погледа му весел свети.

 

И, като пред свой, пред мен

ред поредом изповяда

и помисли и мечти,

що му милват сърце младо.

 

Де е бил и как живял

в чужди край, при чужди хора —

как го чака и купней

дома жадена изгора.

 

В път застигна ме — сред път

за към село сви юнака...

Мудно към дома вървях —

тамо никой ме не чака.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух