|
Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО] В път застигна ме и с мен...В път застигна ме и с мен път държа юнак напети — ясний млян на младостта в погледа му весел свети.
И, като пред свой, пред мен ред поредом изповяда и помисли и мечти, що му милват сърце младо.
Де е бил и как живял в чужди край, при чужди хора — как го чака и купней дома жадена изгора.
В път застигна ме — сред път за към село сви юнака... Мудно към дома вървях — тамо никой ме не чака.
Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
|