напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Насреща ми седеше мълком ти...


Насреща ми седеше мълком ти,

бог знае де занесена в мечти —

от тебе поглед без да дигна,

аз тез мечти се мъчех да постигна.

 

Но неми бяха ясните очи —

и само в тази яснота личи,

че буря е зад тях нощес вилняла

и яснота чрез сълзи им е дала.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух