напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Желанията смятах суета...


Желанията смятах суета,

и отчужден, другарко, от света,

жесток на дело, по-жесток на дума,

аз слънцето дори посрещах с глума.

 

И с клетва дигах неведнъж ръце.

Докле се спрях на твоето сърце

пред златните благословени двери.

Крило над мене ангел тих разпери.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух