напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Едничка дума... тя я не продума...


Едничка дума... тя я не продума.

Едничък поглед... не погледна тя.

На бледни устни в сдържаната глума

видя си той решена участта.

 

Поклон безмълвен — и в ответ студен

смях. Кървав плач едва сдържан насила...

Велики Боже, а до днешен ден

все мисълта за нея му е мила!

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух