напред назад Обратно към: [На Острова на блажените][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Над него ден изгрява


Не говорете ми, че моя роден край

е беден, минало че няма славно.

Това го всякой знай

и знае го отдавно.

 

Той няма минало — той няма гроб на дни,

не се гордей с останки и руини,

прославени с войни

и пустоши години.

 

Дела и подвизи и лаврови венци —

летописи за тях не са открити

и славата певци

за песни не възхити.

 

И тъмен само ек от някогашни дни,

като от буря глахнала, се чува...

На нови съдбини

тук вихъра върлува!

 

И тоя вихър горд остави въздух чист,

вред от поля мъртвилото премахнал.

В горите няма лист

от спомена увяхнал.

 

Над моя роден край са ранните зори,

копнеж и трепет за което иде

деня да озари —

живот в деня да види.

 

И нека гордите от нявгашен живот

към него свъсено да мръщят вежди —

на бъднини възход

откърмен во надежди,

 

аз виждам вече как от висините грей...

Живеят те в смъртта на прежна слава:

пред тях се нощ тъмней —

над него ден изгрява!

 


напред горе назад Обратно към: [На Острова на блажените][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух