напред назад Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Могила


Ширей се полето безкрайно,

чак поглед додето застига;

край стария път, сред полето,

висока могила се дига.

 

Тя жив е свидетел на тъмни

съдби, през години несгодни.

За нея запазен е спомен

в тъжовните песни народни.

 

– Воител незнаен на чело

на върли безчетни дружини

нечакан тъдява налетял.

През мирни поля и долини.

 

Където поминял – след него

оставало пустош зловеща.

И нямало воля юнашка

от нийде отпора да среща...

 

Но ей че на среща му войнство

изстъпва со сили поносна –

и в боя на вожда сърцето

пронизва стрела смъртоносна...

 

В полето му воини верни

со копия гроб изкопали;

жреците на тризна юнашка

кон, боен другарин, заклали.

 

И тази могила над гроба

въздигнали те – и променни

столетия тя преживява

на вожда останките бренни.

 

А неговий паметен подвиг

възславил песни юнашки –

народът ги пял и повтарял

со клетви и сълзи сирашки.

 

Зло време и клетви и сълзи

и песни с забрава замятва...

Днес само могилата няма

за чест преживяна загатва.

 

Пред морния пътник тя мълком

вирей се далеко в полето,

на почив го кани – и тихо

с блян минал му гали сърцето.

 


напред горе назад Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух