напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Отрупани от нощний сняг нечакан...


Отрупани от нощний сняг нечакан,

градински вейки виснат мълчаливо;

милувката на утринното слънце

трепти над тях и милва ги игриво.

 

Ей капчица — сълза от таз милувка —

се в миг отрони, маргаритно-злата,

и слънчеви лучици я спровождат,

додето тя да падне на земята.

 

И капчици-сестрици тя поведе —

виж как по нея рой по рой се ронят,

и сякаше из въздуха не капки,

а слънчеви лучи се тамо гонят.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух