напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Как вълна преко вълна...


Как вълна преко вълна

пенясто поточе мята!

Техний ромон с ведрина

в миг изпълни ми душата.

 

Шум поволен, шум в захлас —

спомени от младост ранна...

Минатия път завчас

ясно ми в умът предстана.

 

Тъжна жега. Градом пот

се от морно чело рони...

Дълга пътя — къс живот —

кой ли бяс ме в тоз път гони!

 

Шум поволен, шум в захлас —

спомени от дни щастливи...

Към поточето се аз

спуснах по брега ронливи...

 

Гребнах из вълни, лице

лиснах — хлад и свеж и сладък...

И с отлекнало сърце

тръгнах пак из път нататък.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух