напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Над вършини и долини...


Над вършини и долини

стелят се мъгли вечерни.

В далечината, из мъглата,

вий се облак врани черни.

 

Грак сподавен, глух и бавен

счуй се — и далеч замира;

тъмен спомен, вероломен,

в морна памет в миг запира.

 

Сърце трепва и се сепва...

Стелят се мъгли вечерни...

В далечината, из мъглата

вий се облак врани черни.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух