напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Спря се орачът пред нивата златна...


Спря се орачът пред нивата златна —

благ дух му лъхна и сепна душата,

 

като че свиден привет я погали.

С ромон потих класове натежали

 

свождат чело за милувка желана...

Поглед към небо възведе стопана —

 

а чучулига, преварила, с песен

вече се дига към свода небесен;

 

сякаш орачу подзела молбата,

носяйки я на крилца в небесата.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух