напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Как ли ще мина и утрешний ден...


Как ли ще мина и утрешний ден?

Все като днес ли? Дали заловен

с тъмна мечта, от нощес ще се боря

да я во форма желана затворя —

и уморен ще ме сварят зори?...

Памет смъглевена, поглед гори,

дълг ме зове, а по дълг аз не ходя,

а се безцелно разтакам и бродя...

Мътно ми нещо сподавя гърди;

поглед разсеян лениво следи

хора, по работа там що се скитат;

тъмно до слухът ми думи долитат,

сепват ме — нейде унасят ме пак...

Някой си, негли познайник, ми знак

прави и шапка лениво поклаща;

други со поздрав усмивка ми праща;

прешумоли и се мерне край мен

свилена рокля и с "добър ти ден"

поглед и драг и желан ми проблесне —

памет по тоя се поглед отплесне

и си представя това що желай,

и се унася в чаровния край,

де е витала с мечтите нощешни —

в моя живот, и така безутешний,

носящи малко утеха за мен...

Тъй ли ще мина и утрешний ден?

А вечерта ще се дома затворя —

пак со мечти цяла нощ да се боря?

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух