напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Месеца самотно грей...


Месеца самотно грей

и лучи вълшебни лей

 

над планинските вършини

и обвити в мрак долини.

 

Сънний мир сън осени...

Само будните вълни

 

в тъмното море немирно

се премятат беззапирно.

 

И унесени, в захлас

нещо шепнат с тъмен глас, —

 

дали сага съкровена?...

И заспалата вселена,

 

като че ли в трепет плах,

слуша, схванала во тях

 

нейде някой рев далечен —

ек от хаоса предвечен.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух