Обратно към: [Никола Ракитин][СЛОВОТО]

Балкана моя пръв учител бе,

люля ме волността му, раснах в нея,

учих се от потоците да пея

и да чета по звездното небе.

На моя род ми пееше скръбта

бездомний вихър в тъмни пущинаци,

Разказваха ми гъстите букаци

на подвизи юнашки повестта.

дене летях с орлите замечтани,

ноще в мълчанието усещах бога.

В детинството си аз научих много,

Учител бе ми стария Балкан.

Обратно към: [Никола Ракитин][СЛОВОТО]