Обратно към: [Никола Ракитин][СЛОВОТО]

Коварство с подлост ме сразиха,

не съм бил за земята тук.

Ще сглъхне в тая есен тиха

на лирата ми сетен звук.

В делнични грижи бях безгрижен

От малкото доволен бях.

У всекиго аз виждах ближен

Врага си даже не проклех.

Прости, земя, ти моя родна,

Прости, есенен шир златист.

О, господи, с душа свободна,

При тебе ида горд и чист.

Обратно към: [Никола Ракитин][СЛОВОТО]