![]() ![]() Нощта извиши звездния си купол...Нощта извиши звездния си купол, струи златиста, мека светлина. Наситен с мирис въздухът е топъл и сочен като устни на жена. О, тая нощ на блянове и сладост! Опива ме и гали, и зове дъхът на кипналата буйна младост в безбрежни равнини и лесове. Усещам да звъни по всички жили мъзгата на дървета и треви, с води през ниви път извили, копнежа си земята ми мълви. Копнеж по нещо светло и далечно разкрил ширно звездния покров. Духът ми окрилил с надежда вечна, сърцето ми изпълнил с любов.
![]() ![]() ![]() |