Обратно към: [Милениум][Милка Стоянова][СЛОВОТО]

Толкова далеч

потъвам

във нощта

без теб

далеч

в студа

без огъня

на изгорелите ти

пръсти

толкова далеч

без теб

сама

с огънатите клони

на душата си

зовяща те

толкова далече

студ

в плътта

боляща

в зимното поле

на белия безкрай

и само

студ

в прозрачното стъкло

на паметта

със име

студ

Обратно към: [Милениум][Милка Стоянова][СЛОВОТО]

© 1998 Милка Стоянова. Всички права запазени!