Обратно към: [Милениум][Милка Стоянова][СЛОВОТО]

Непосилно е

да нося бремето

на твоето отсъствие

белязан звездоброецо

мъчител нежен

повелител

мъченик

съпруг

о непосилно е

то идва във нощта

с очи и устни

в които радостта

възкръсва

и пъди

лебедите

на съня ми

и рови в лятото

на страстите

абсурдни

и ме влачи

по пясъчната диря

на душата ти

о непосилно е

и непонятно

жeланието на деня

да продължа

по раните на моята трева

с усмивка

и криле възпяващи

обещанията на живота

за наивници

Обратно към: [Милениум][Милка Стоянова][СЛОВОТО]

© 1998 Милка Стоянова. Всички права запазени!