напред назад Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]



От днес нататък


До днеска любовта ни беше тиха -

спокойна като лятната река

и като зима без свирепи вихри,

и като пролет, будна под снега.

И се въртяха пролети и зими.

Търкаляха се бавно нощ и ден.

А аз дори забравях, че те има,

защото беше винаги край мен.

Защото като сянка неотлъчна

ме следваше във лош и хубав час.

Чак днес разбирам колко било мъчно

без сянката си да живея аз.

От днес нататък като клон прекършен

аз ще те чакам сам насред света.

За всички любовта с раздяла свършва.

За мен и теб с раздяла почва тя.

 


напред горе назад Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

 

© Дамян Дамянов. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух