напред назад Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]



Когато радиото свири


Когато радиото свири

и стане светло у дома,

във мъничката ни квартира

се сбира цялата земя.

Животът ми трагично-весел

се връща пак при мен, събран

в една меланхолична песен

и в тембъра на Ив Монтан.

И всичко, дето съм очаквал,

но никога не е дошло,

със тази песен ме разплаква.

Помръква моето чело,

разтърсвам рамена, захлипвам...

А ти си млада. Ив Монтан

в кръвта ти полудяла кипва

не като скръб, а като танц.

И този танц край мен извива

несдържаната ти печал.

И този танц ми се надсмива

и казва, че съм оглупял!

Без сълзи този танц разплаква

уж веселото ти чело

със всичко, дето си очаквала,

но никога не е дошло.

Танцува ти се - ти си млада,

и аз разбирам твоя вик:

ти чрез фалшива радост страдаш

край стария меланхолик.

И Ив Монтан е само повод

за мойта скръб, за твоя танц.

За взаимните ни окови

не е виновен Ив Монтан!

И танцът, и плачът ни дразнят.

И този хубав следобяд,

започнат от домашен празник,

превръща се в домашен ад.

И в мъничката ни квартира

се сбира цялата земя,

когато радиото свири

и уж е светло у дома.

 


напред горе назад Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

 

© Дамян Дамянов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух