![]() ![]() Обичам те...Обичам те. Надявам се, ти - мене. Но - вжеглени във общия хомот, да си го кажем просто няма време... ...И си отива нашият живот. Във делници, в неща и грижи сиви, във прози, в труд, и грапав, и суров, безмислен, смислен - просто си отива. Във всичко друго, само не в любов. Между две скуки, между два етажа... И ако някога се изтърва "обичам те" срамливо да ти кажа, повярвай, не е истина това. "Обичам те" е просто малко. Много, безкрайно те обичам! Но защо да ти го казвам? Нужно ли е? То го живеем двама. В двама ни е то. В душите ни, в децата ни, във всичко. И в общия ни път трънлив, не нов. Обичам те. Но що са трите срички пред нас - безкрайносричната любов.
![]() ![]() ![]()
© Дамян Дамянов. Всички права запазени! |