напред назад Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]



Обичам те...


Обичам те. Надявам се, ти - мене.

Но - вжеглени във общия хомот,

да си го кажем просто няма време...

...И си отива нашият живот.

Във делници, в неща и грижи сиви,

във прози, в труд, и грапав, и суров,

безмислен, смислен - просто си отива.

Във всичко друго, само не в любов.

Между две скуки, между два етажа...

И ако някога се изтърва

"обичам те" срамливо да ти кажа,

повярвай, не е истина това.

"Обичам те" е просто малко. Много,

безкрайно те обичам! Но защо

да ти го казвам? Нужно ли е? То го

живеем двама. В двама ни е то.

В душите ни, в децата ни, във всичко.

И в общия ни път трънлив, не нов.

Обичам те. Но що са трите срички

пред нас - безкрайносричната любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

 

© Дамян Дамянов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух