![]() ![]() Вечерен хладИз паркове от памет скитам в алеи есенни и топли и пак се срещам с Маргарити, със Фаустовци, с Мефистофли... И пак се виждам сред красиви Татяни, Лори, Месалини... Ту лъжех аз, ту лъган бивах... Любови. Спомени. Години. Вървя, вървя... Но става хладно и трябва май да се прибирам от тези паркове грамадни в семейно-тясната квартира. Виденията в миг се пръсват - ненужни, минали, излишни. И за какво се връщат? Късно. А на местата им предишни една жена до мен застава. Една, ала която свети над всички тях и ги надгрява с духа си, с тялото, с лицето, със всичко... Грижна, уморена. Страхувам се да я докосна, да не й стане в миг студено от спомените дето нося. И само отдалеч се грея на тихия й сън във мрака. О, знам, единствено със нея е топло в този свят...И всяка предишна топлина - излишна. Очите й с очи целувам. Най-истински цени огнище човекът, дълги дни студувал...
![]() ![]() ![]()
© Дамян Дамянов. Всички права запазени! |