![]() ![]() И вървим ние с теб...И вървим ние с теб - два обречени двойника - две тела, две души в туй човешко кълбо. И в човешката степ търсим двата разковника, двете сладки лъжи с едно име "любов". Търся своя си аз, и ти - своя. Но другаде. Всред въртопа лица, във кълбото слова. А пък те са си в нас, може би нейде тука са, в двете наши сърца. Но не знаем това. Че мечтата, уви, все мечта си е винаги. Като сянка лежи все на пътя ни тя. Все към нея вървим, а тя - все недостигната. И кога доближим - о, каква ти мечта: просто образ нелеп, двоен образ в лъжовния свят, във който грешим, търсим правди. Кълбо, из което със теб ний вървим, двама двойника, две тела, две души на едната Любов...
![]() ![]() ![]()
© Дамян Дамянов. Всички права запазени! |