Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

И вървим ние с теб - два обречени двойника -

две тела, две души в туй човешко кълбо.

И в човешката степ търсим двата разковника,

двете сладки лъжи с едно име "любов".

Търся своя си аз, и ти - своя. Но другаде.

Всред въртопа лица, във кълбото слова.

А пък те са си в нас, може би нейде тука са,

в двете наши сърца. Но не знаем това.

Че мечтата, уви, все мечта си е винаги.

Като сянка лежи все на пътя ни тя.

Все към нея вървим, а тя - все недостигната.

И кога доближим - о, каква ти мечта:

просто образ нелеп, двоен образ в лъжовния

свят, във който грешим, търсим правди.

                                           Кълбо,

из което със теб ний вървим, двама двойника,

две тела, две души на едната Любов...

Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

© Дамян Дамянов. Всички права запазени!